CODEX GIGAS

Което означава ГИГАНТСКА КНИГА, наречена още Библията на дявола

  Ръкописът е създаден в началото на 13-ти век в бенедиктинския манастир Подлажице в Храст, Бохемия, сега област в съвременна Чехия. След това попада в императорската библиотека на Рудолф II, император на Свещената Римска империя в Прага, но цялата колекция е взета като военна плячка от Шведската армия през 1648 по време на Тридесетгодишната война и сега ръкописът се съхранява в в Националната библиотека на Швеция в Стокхолм, където е изложен за широката публика.

  Кориците на кодекса са от дърво, покрито с кожа, обрамчена с метални инкрустации и закопчалки богато украсени с декоративни елементи. Дължината е 92 см, ширина 50 см и дебелина 22 см. Буквално това е най-големият известен средновековен ръкопис, който тежи 74,8 килограма. Codex Gigas се състои от 310 листа пергамент, за които се твърди, че са направени от кожи на 160 магарета или телета, покривайки общо площ от 142,6 m2. 
  Ръкописът включва рисункии в червено, синьо, жълто, зелено и златно на главните букви в началото текстовете. Началото на Книгата Битие липсва. Има и 20 инициала със сини букви и лозови декорации в червено, две изображения, представящи Небето и Земята по време на Сътворението, като сини и зелени кръгове със съответно слънцето, луната и някои звезди, и планета, изцяло от море без земна маса.
  В книгата главните букви са много уголемени, заемайки височината на около пет до шест реда текст с червено мастило и поставени в полетата. По-малко важни раздели, като началото на стиховете, са леко уголемени в текста и подчертани с жълтеникаво мастило около буквите. Кодексът има унифициран вид, и цялата книга създава впечатление, че е написана за много кратко време, но реално, завършването ѝ би трябвало да е отнело повече от 20 години. Първоначално е съдържал 320 листа. Дванадесет от тях обаче впоследствие са били премахнати. Не е известно от кого и с каква цел.

  Codex Gigas съдържа шест дълги текста. Ръкописът започва с пълен латински превод на Библията - Стария завет и продължава с Еврейските древности от Йосиф Флавий (1 век сл. н. е.; Encyclopedia Etymologiae от Исидор Севилски (6 век сл. н. е.); колекция от медицински трудове на Хипократ, Теофил и други; Новият завет; Хроника на Бохемия от Косма от Прага (1050 г. сл. Хр.). Включени в ръкописа са и известните: текст за екзорсизма и магически формули. Освен това, съдържа голям портрет на Дявола на цяла страница. Той е най-известното изображение в Codex Gigas това е и причината да е наречен Библия на дявола. Портретът може би трябва да напомня на читателя за греха и злото, и е поставен срещу страница с изображение на Небесния град, а разтворът явно е планиран умишлено, за да ни покаже възможният избор.

 Според легендата средновековният ръкопис е направен в резултат на договор с дявола за една нощ. Написан е на латински през 13-ти век сл. н. е. и въпреки че авторът на ръкописа е неизвестен, бележка в него гласи, че е създаден в манастира на Седлец през 1295 г. и е дело на един монах, който е бил осъден на смърт чрез зазиждане жив. Всъщност и анализът на текста предполага, че наистина той е написан само от един писар поради изключителната дължина, размер и едноквост на детайлите на кодекса. Не е известно обаче откъде започва тази легенда и се подозира, че е била религиозно разпространявана. Историите и легендите разказват, че Codex Gigas е донесъл беди или болест на всеки от притежателите му. За щастие, Националната библиотека в Стокхолм, където се помещава в момента, изглежда имунизирана срещу проклятието на кодекса!