КОРИЦИТЕ ОТ ДЕВЕТДЕСЕТТЕ

ПЛАКАТИТЕ на ТУЛУЗ-ЛОТРЕК

 „Плакатът, това е всичко!“ - Анри дьо Тулуз-Лотрек

   По време на кратката си артистична кариера Анри дьо Тулуз-Лотрек улавя различната, неприлична и понякога противна атмосфера на танцовите зали, кабарета и театри на Монмартър от края на 19-ти век.

  Рисувайки представленията, които е гледал, и заведенията, които е посещавал всяка вечер, той живее като художник-участник и разказвач на всичко преживяно. Неговите картини, рисунки, щампи и плакати разкриват сложността на бързо променящата се епоха.

                   Lе Balcon Rouge

  Между 1890 и 1900 г. в Париж се наблюдава огромна промяна и разцвет на нощния живот, с близо 300 кафенета, публични домове, ресторанти и сцени, обслужващи жени и мъже, които пият, пушат и се събират по начини, които преди това са им били непозволени на обществени места. В такива видни клубове като Moulin Rouge и по-малко реномирани като Moulin de la Galette, аристократите често отъркват рамо до работническата класа. Именно в тях Лотрек намира темите, които жадно ще документира през следващото десетилетие.

  Въпреки че произлиза от три аристократични рода, Лотрек черпи артистично вдъхновение от хората, сред които живее в работническия квартал на Монмартър, включително проститутки, певци и колеги художници. В La Goulue at the Moulin Rouge (1891–92) 

той изобразява Луиз Вебер, танцьорка на канкан с прякор „Лакомата“ в Moulin Rouge. В увереният ѝ поглед Лотрек улавя безсрамната наглост на нощните птици по кафенетата. В други картини изобразява уморени проститутки, редящи се на опашка за задължителни медицински прегледи.

  Събрани заедно тези творби представляват моментна снимка на драматично променящите се отношения между половете и класите в Париж в началото на века.

  Лотрек описва епохата си до голяма степен чрез рисунки - нещо, което малко други художници са се опитвали да направят в тази среда. От 1891 г. до смъртта си през 1901 г. той създава близо 350 литографски плаката, издава портфолио и илюстрации за списания и театрални програми, разказващи за нощният живот на Belle Époque Paris.

  Възходът на цветната литография през 1891 г. постави началото на нова форма на печат и Лотрек има огромен успех в тази медиа. Позволява му да отпечатва големи плакати в цвят, като например Divan Japonais , 

и той скоро започва да експериментира със свежи идеи, сред които крачис , техника, която създава ефект на пръски. В писмо до майка си той отбелязва: „Току-що изобретих нов процес, който може да ми донесе доста пари. Само че трябва да направя всичко сам… Експериментите ми вървят много добре.“

  Лотрек също създава реклами, много от които са разлепени по улиците и площадите в Париж, популяризирайки предстоящи музикални и танцови представления. Един от предпочитаните от него клубове е Le Mirliton. Собственикът на заведението, Аристид Брюант, възлага на художника да произведе редица плакати през 1893 г., като един от най-популярните е Aristide Bruant dans son cabaret.

Прекарвайки много вечери в това прочуто заведение, художникът поддържа тясна връзка с и неговите собственици и в един момент започват да окачат неговите плакати и на входната врата. А тези плакати стават повече от 200 и олицетворяват ежедневието в Монмартър от 19-ти век.