Два пъти нарисувах „Островът на съкровищата“

Има книги, които те следват цял живот. За мен такава книга се оказа „Островът на съкровищата“.

През 1986 година в издателство „Септември“ започнах работа върху комикс по романа на Робърт Луис Стивънсън. Нарисувах общо петдесет страници. За онова време това беше огромен труд. Бях потънал изцяло в света на Джим Хокинс, Дългия Джон Силвър, Бен Гън и останалите герои.

Но съдбата реши друго.

Издателство „Септември“ беше закрито и комиксът остана недовършен. Така едно от най-мащабните ми начинания просто спря по средата. Десетилетия наред малцина дори знаеха, че тези петдесет страници съществуват.

Човек би решил, че с това историята приключва.

Не.

Почти тридесет години по-късно, през 2014 година, издателство „Изток-Запад“ започна библиотеката „Върхове“. Сред първите томове беше и сборник с произведения на Робърт Луис Стивънсън. Получих предложение отново да се върна към любимия роман, но този път не като комикс, а като класически илюстратор.

Така за втори път в живота си нарисувах „Островът на съкровищата“.

Създадох корицата, картата на острова и цял цикъл черно-бели илюстрации. След близо три десетилетия вече гледах на героите по съвсем различен начин. В рисунките има повече характер, повече атмосфера и, надявам се, повече живот.

И точно тогава се появи новата ирония.

На корицата не пише „Островът на съкровищата“.

Не пише дори „Островът на съкровищата и други разкази“.

С огромни букви стои единствено „ИЗБРАНО“.

А всъщност книгата съдържа целия роман „Островът на съкровищата“, последван от няколко разказа и повести. Най-известното произведение на Стивънсън, романът, за който съм рисувал вече втори път в живота си, остава скрито зад едно общо и безлично заглавие.

Така че моята история с „Островът на съкровищата“ се оказа странна.

Първият път нарисувах цял комикс, който никога не беше завършен.

Вторият път нарисувах цял цикъл илюстрации, но заглавието на романа почти изчезна от корицата.

Надявам се поне сега тази малка несправедливост да бъде поправена. Защото ако има книга, която заслужава да бъде назована с истинското си име, това без съмнение е „Островът на съкровищата“.