Любовта към книгите

Любовта към книгите дължа на майка си. У дома винаги се е четяло, но тя държеше да имам собствена библиотека и непрекъснато ми подаряваше красиви книжки, които двамата разглеждахме и четяхме. Още преди да тръгна на училище знаех наизуст тези с илюстрациите на Вадим Лазаркевич. 

Отношението ми към детските книги винаги е било много сециално и не съм имал проблем да редувам "Граф Монте Кристо" с "Мечо Пух" или "Швейк" с "Пипи дългото чорапче". Ето това са някои от книгите, които са ме впечатлили когато е трябвало, интересно, че на някои от тях не си спомням добре съдържанието, но помня илюстрациите. На тавана в старата ни къща имаше един сандък на дядо ми с книжлета на Артър Конан Дойл, Карл Май, Жул Верн и Майн Рид, на които сега за съжаление не успях да открия в интернет нито корици, нито кой ги е издавал, но пък установих, че в доста от по-новите издания (от шейсетте години), са препечатвани илюстрации от руски издания, а са с българско офрмление и художници на кориците, на които не пише името. Та с тези книжки съм израстнал, повечето съм препрочитал безброй пъти, а с доста от тях не се разделям и до днес.

Когато попораснах малко с голямо учудване открих, че майка ми си има книги, които чете тайно от мен. Когато я попитах защо, ми обясни с най-досадното: Още си малък. Да, бе! Толкова ми беше любопитно, че чаках с нетърпение да отиде на работа, за да се ровя на спокойствие в библиотеката ѝ. Бяха все дебели тухли и повечено неразбираемо скучни, повечето с лигави, заплетени любовни истории като “Любовникът на лейди Чатърли”, "Отнесени от вихъра". Тогава открих, че има книги за момчета и досадни женски книги (Спомням си как искрено се отвратих, когато една съученичка нарече Оцеола - СЛАДЪК. Пфу, гадост!). 

Повечето бяха доста стари "Скитникът евреин" например и "Знахар" и "Морал", други почти разпадащи се като "Доктор Живаго" и "Мъртвите сибирски полета". Реших, че сигурно наистина ми е рано за такива книги. За известно време интересът ми към нейната билиотека изчезна, аз растях и детските книжки с картинки се смениха с индианските на Майн Рид, Карл Май и Емилио Салгари, криминалетата за Шерлок Холмс и Арсен Люпен. Докато един ден попаднах на забравена от майка книга - "Тютюн" на Димитър Димов. Зачетох се, а когато тя ме завари, определено се притесни и ми обясни, че тази книга е забранена. И преди бях чувал, че има забранени неща. Книги, като спомените на Казанова, например и "Мъртвите сибирски полета" или музиката на Битълсите, дългите коси на момчетата, късите поли на момичетата, но забранена българска книга виждах за първи път. По-късно и аз станах свидетел как книги и автори изчезват от книжарниците. Забраняват се и ги унищожават. Българските "Лице" на Блага Димитрова, "Хайка за вълци" на Ивайло Петров, "Кръв" на Константин Константинов, "Люти чушки" на Радой Ралин, "Фашизмът" на Желю Желев, "Задочни репортажи за България" на Георги Марков и руски като „Един ден на Иван Денисович“ от Солженицин, или „Конна армия“ от Исак Бабел. Спомням си, че за първи път прочетох „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков на циклостил. Осъзнах колко силни и опасни могат да бъдат книгите. Осъзнах, че ако не бяха паднали комунистите никога нямаше да видя на български Оруел, Платонов, Джойс и Толкин. По-лошото е, че сега доживях една още по-извратена цензура - на "толерантността".