ИМАГОТО

 Една снимка, за която бях забравил (направил я е Гената - приятелчето  Евгений Йорданов, през осемдесетте години на миналия век). Спомням си, че по това време ходех с някакъв почти униформен блузон и в редакцията на "Космос", д-р Славчев се майтапеше, че с тази дрешка и брадата му приличам на Фидел Кастро, пък аз исках да приличам на Де Ниро.

Та снимката ме накара да се замисля за метаморфозите, през които преминава всеки от нас, колко пъти през живота си сме били имаго и последна ли е последната фаза от съществото, което сме в момента.

Това мое Аз от снимката е на 27, отскоро е женен и има две малки момченца, учи в Художествената академия и от три години работи за списание Дъга, а съвсем наскоро двамата с приятеля му Гената са сключили договор и с конкурентното списание Чуден свят, този щастливо си мисли, че всичко се е подредило прекрасно и е под контрол, въпреки че живее в комунистическа държава и не подозира колко прекрасен и огромен е света, който го заобикаля, достигнал е някакъв свой си въображаем връх,а не знае дори, че ще остарява, защото бъдещето изобщо не го интересува, всичко за него е "тук и сега".

О, наивен мой, млади приятелю!

Само ако знаеш какви неща ще ти се случат, бедна ти е фантазията...

Ти изобщо не можеш да си представиш, че след няколко години света ти ще се преобърне и няма да има комунизъм, берлинската стена ще бъде съборена, но пък ще изчезнат списанията, за които работиш, че полското ти фиатче изобщо не е кола, че ще изхвърлиш домашния телефон с шайба, който си придобил с триста зора и в джоба си ще носиш малка машинка, която може да те свърже по всяко време с всяка точка на света (но всъщност е опасен изкуствен интелект, който е обсебил цялото човечество), че ще пътуваш много и където си поискаш и то не на сън, ще научиш, че любимия ти писател е някой си Стивън Кинг и ще бъдеш негов издател, че няма да ходиш на кино, а ще си гледаш всички любими филми у дома на видео, което пък скоро ще изхвърлиш, зашото ще се появи Интернет с каквато си поискаш информация и огромна част от нея ще можеш да носиш в джоба си, записана на флашка по-малка от кутрето ти,  че ще слушаш само любимата си музика когато си поискаш и ще бъдеш на концерти на Пол Маккартни от любимите Бийтълс, на Пърпъл, Юрая Хийп и Пинк Флойд, но пък същите тези комунисти, които наивно си мислил, че с песни и митинги по площадите сте прогонили, ще се завърнат пребоядисани и свирепи - първо като мутри, след това олигарси, и ще започнат методично да крадат и унищожават Родината ти, ама ще си имаш персонален компютър, ще рисуваш върху таблет и така ще се прехранваш, дори не подозираш, че ще прекрачиш с ново Аз в следващия век, ще се появи забавление наречено компютърни игри и ще създаваш такива, дълго време няма да бъдеш художник, но ще се възродиш и създадеш стотици илюстрации, а след пауза от близо трийсет години отново ше рисуваш комикси, че известни писатели, художници, артисти, музиканти и преводачи ще ти бъдат приятели, че ще имаш внучета, които (колкото и невероятно да звучи), ще обичаш повече от децата си, но пък ще живееш в световна пандемия и месеци няма да смееш да си подадеш носа от вкъщи...

Благодарен съм, обичам, завиждам и малко съм ядосан на този млад човек, защото какво би станало ако...

... май не е нужно да преминавам през всички тези РИГМАРОЛИ* и години опити да осмисля всичко това, а просто да си цепя напред, пък какво'т дойде.

Ммм - каква думичка, а? Има вкус на сладолед от пластелин. РИГМАРОЛИ - без тях е някак си по-лесно. Дали си има единствено число - РИГМАРОЛ! - звучи ми мъжествено и изобщо не напомня за марули, защото в гугъл-търсачката 98% от статиите бяха за марули.

-------------------------------------------------------------------

*rigmarole - брътвеж, дълга несвързана история (така е дадено в гугъл-преводача, но според мен е нещо като: излишни спънки, препятствия, пречки, неудобства)