Жан Анри Гастон Жиро - нарекъл се Мьобиус

Част първа - Началото

"Когато започнах си зададох посока с траектория като ракета - направо в небето. На края ще се взривя, но не знам къде."

Жан Жиро бе най-известният френски художник на комикси, който спечели световна известност под псевдонима Moebius. Друг негов псевдоним е Gir, който използва за поредицата Blueberry. 

Той революционизира деветото изкуство като рисува комикси в нова сюрреалистична, метафизична посока.

Жиро е роден на 8 май 1938 година в Ноджън сюр Марн. Родителите му се развеждат когато е едва три годишен и майка му работи,за да издържа семейството, а той е отгледан от баба си и дядо си. Разбира се, много обича да рисува. Влюбен е в илюстрациите на Доре. А когато идва време да учи, г-жа Полин Жиро го настанява в елитното училище ABC с думите:„Ако знаеш да четеш и пишеш, ще можеш да си позволиш и да рисуваш“.

„За мен комиксите винаги са били свързани с уестърна. В ученическите си тетрадки непрекъснато рисувах коне, револвери и индианци; това беше част от културата в детството ми след войната . Освен това живях малко с майка ми в Мексико. Въпреки че това не е страна на каубои, имаше атмосферта на 19 век, която ме караше да се чувствам като на Запад."

През 1954 г. постъпва да учи в Парижката школа по изобразителни изкуства и започва да се издържа сам като рисува илюстрации за изданието „Fiction“, а също и първите си комикси за Ames vaillantes, Coeur vaillant and le Journal de l'armée.

С парите, спечелени от комиксите, Жан Жиро заминава за Мексико, за да открие майка си Полин, която се е омъжила повторно. Именно Мексико разпалва във въображението му идеята за паралелните светове, а образът на пустинята завинаги ще изпълва творчеството му.

Връща се от там изпълнен с впечатлетия и с чувството, че притежава ключ, който другите нямат, защото по това време във Франция са много популярни уестърните, а той се е докоснал до част от тяхната атмосфера.

През 1958 г., отбива военната си служба първо в Германия, а от 1959 до 1960г. в Алжир.

 

След военната служба започва работа като илюстратор на енциклопедии "Историята на цивилизациите". През 1961 г. заедно с белгийския си приятел Жозеф Жилян /Jijé/ създават уестърн комикса "Jerry Spring". По-късно се запознава с Жан-Мишел Шарлие - един от основателите на списание "Пилот". И на двамата им допада темата за дивия запад и през 1963 година, Шарлие предлга на Жан Жиро своя сценарий за уестърн "Fort Navajo". Така започва историята на първият френски "антигерой" - лейтенант Блубъри.

Блубъри бил доста нетипичаен за основен персонаж - пиел и играел хазарт, но пък за сметка на това водел справедлива борба за правата на индианците. Жиро създава с този герой една визуално реалистична, каубойска поредица в продължение на 10 години, която подписва с псевдонима Gir.

Във Франция Blueberry става популярен, наравно с всички издания на Marvel и DC.

 Но художникът все още търси себе си. Gir се беше превърнал в подписа на Жан Жиро за американски уестърн комикси. "Исках да бъда друг, да рисувам нещо различно, затова си измислих нов подпис - Moebius."

Много е писано за това какво означава името. Например, че е вдъхновен от лентата Möbius - лента, която се усуква по дължина на 180 градуса, а двата ѝ края са съединени. Жиро казва: „Трансформирайки Gir в Moebius, аз усуках лентата; промених формата и материята; бях аз и въпреки това бях друг. Moebius е резултат от моята двойственост."

И още: "Хубаво, приятно като звук име, но заради математиката е странно, загадъчно и някак си - магично."

 За първи път Mœbius се появява с няколко кратки истории в месечното сатирично списание Hara Kiri, а за Gir започва епохата на Blueberry.

 

Част втора - Върхове

Сюжетът в първите пет епизода на поредицата , под общото заглавие „Fort Navajo“  е конфликтът между индианците навахо и войниците от американската кавалерия, и бягството на вожда на апахите.

За работата си със сценариста Жан-Мишел Шарлие,  Жан Жиро казва: „Винаги съм искал да се намеся. Още от първия епизод започнах да променям някои думи и той веднага ме предупреди, че това, което пише, не желае да се променя. Едва след десет години, тъй като беше доста претоварен и в сценария му се появиха видими пукнатини, започнах да поправям текстовете. Остана доволен и решихме да обсъждаме сценариите, преди да ги реализираме. Той възприемаше малко по малко моите идеи, доверихме се един на друг, но никога не съм променял сценариите му генерално." и добавя: "След толкова години работа откривам и някои лоши рисунки - грешки в пропорциите, не добре нарисувани лица ..., но" Blueberry "за мен си беше чиракуване! Поне до двата албума, които считам за най-успешни - " La Mine de l’Allemand perdu " и " Le Spectre aux balles d’or ", където най-накрая спечелих своята автономия."

През времето, докато рисува " Blueberry ", Жиро позабравя името Mœbius за няколко години, от 1969 до 1974., Нарисувал е само няколко илюстрации за Opta, френско издателство, специализирано в научна фантастика и криминална литература.

Mœbius се пробужда през 1974 година с албумите Le Bandard fou, Cauchemar blanc и L'Homme est-il bon, а в началото на 1975 заедно с Jean-Pierre Dionnet и Philippe Druillet създават авангардното, революционно списание Métal Hurlant. Идеята  е стимулирана от нарастващото търсене на  ъндърграунд комикси в Америка през 70-те години. Идеята е да са различни, шокиращи и провокативни.

Там той публикува първите страници на Arzach, последвани от Le Garage hermétique (The Airtight Garage), две невероятни творби, които разтърсват  цялата франко-белгийска общност на BD.

Арзак донася на Мьобиус признание в световен мащаб и променя всичко. Създаден е нов език за комиксите. Освободена от ограниченията на конвенционалния сценарий, историята е нелинейна, изразителна и сюрреалистична фантазия, която позволява на читателя сам да открива смисъла чрез образите.

„Това беше първият път, когато една книга е умишлено провокативна, без текст и  диалог.“, казва Мьобиус. „Героят бе загадъчен, а тишината беше част от тази загадка. Нещо като филм без звук с артистичен стил и уникални цветове."

 Същата година се среща с Alejandro Jodorowsky. Младият чилийски режисьор събира художници, артисти, музиканти, за да адаптира шедьовъра на Франк Хърбърт "Дюн" на големия екран. Ходоровски се нуждае от помощта на творчески умове, за да осъществи амбициозния си проект и моли Mœbius да изработи сториборда на филма. Проектът се разпада, но дуетът Ходоровски / Мьобиус е създаден и в 1978 се появява „Очите на котката“ ("Eyes of the Cat"), тяхния първа графична история. Една мрачна, смущаваща, сюрреалистична приказка.

През 1980 Мьобиус и Ходоровски създават The Black Incal, първият том е „Приключенията на Джон Дифул“. Сътрудничеството с Ходоровски  му проправя път в американските филмови среди. Ридли Скот е вдъхновен от The Long Tomorrow, за създаването на Blade Runner и по това време Мьобиус  рисува концептуални дизайни за Alien на Ридли Скот, Time Masters на Рене Лалу и Tron за Walt Disney Studios, а също и за The Fifth Element, Space Jam, Little Nemo, Willow и The Abyss.

"Интересно и прятно ми беше да работя в киното, но аз преди всичко съм художник на комикси." Това е коментарът му за холивудския период.

От 1984 година Мьобиус живее в Щатите. Работата в Холивуд за него е до голяма степен отдих, но неочаквано прави удар и на комикс сцената в САЩ, легендарния Стан Лий го кани да нарисува епизод на Сребърния сърфист за Marvel. През цялото време той продължава да работи по филмите „Бездната“(1989) на Джеймс Камерън и „Уилоу“(1987)  на Рон Хауърд.

За работата със Стан Лий, Мьобиус казва: "Това беше различен начин на работа. Той ми изпрати резюме без реплики и написа диалога направо върху моите рисунки. Нарисувах историята и той написа върху нея текста - страхотен професионалист и много хубав човек."

"Харесвам начина, по който работят американските художници. Те имат много силна художествена традиция. Исках да бъда част от нея и по някакъв начин успях."

 

Част трета - Безсмъртие

 

През 1989 година Мьобиус се завръща във Франция и се концентрира върху комиксите и илюстрациите. Въпреки всичко, което е постигнал досега в своята кариера, той е все така скромен и самокритичен, все още е влюбен в професията си на художник. Но със своят начин на рисуване той се противопоставя на френската традиция в комикса. "Във Франция акцентът е върху класическия стил и всички са принудени да спазват това ограничение", казва той. "А  художникът иска да бъде лесно разпознаваем. Да има собствен, уникален стил."

Започва отново да работи с Ходоровски върху графичния роман Le Monde d'Edena (Светът на Едена) и нова книга за Арзак, издадена през 2010  заедно с шести том от поредицата Inside Moebius.

С Ходоровски за пореден път те измислят нова история от три части „Madwoman of the Sacred Heart“ - годината е 1992.

Отново с Ходоровски той илюстрира дълго езотерично стихотворение, обединявайки думите с еротични илюстрации, които само той можеше да създаде. Това става в Angel Claws през 1994.

1997 - излиза L'Homme du Ciguri, продължението на Le Garage Hermétique.

Божествената комедия е в семейната библиотека още от детството му и илюстрациите на Гюстав Доре разпалват въображението на младия Жан Жиро и вдъхновяват кариерата му, през 1999 година той рисува поредица от илюстрации, отдавайки почит към гравюрите на художника от деветнадесети век. Мьобиус ползва кодовете на Доре и ни отвежда на фантастично пътешествие в селенията на небесните песни. Издателство Nuages публикува „Il Paradiso“, третата книга от Божествената комедия на Данте, с тези невероятни илюстрации.

2000 - излиза първия том на After Incal, продължение на Incal.

Мьобиус е много добър приятел с режисьора Hayao Miyazaki. Той дори кръщава дъщеря си Нузикя на името на героинята от Nausicaä of the Valley of the Wind на Миязаки.

През 2004/2005 Париж е домакин на експозицията Mœbius -Miyazaki, където за първи път двамата големи художници споделят личните си колекции от рисунки.

2005 - рисува историята Icare, написана от Taniguchi и публикувана от Kana, филиал на френския издател Dargaud в Япония. В тази история Токио е мишена на терористични атаки, извършени от изкуствено създадени хора. На фона на тази обстановка се появява изключително дете, способно да лети. Детето, разбира се е кръстено Icare.

2006: След Arzach и Les Carnets Major, les Humanoïdes Associés продължават да издават новите и всички негови основни произведения: L'Homme est-il bom? Cauchemar Blanc, Hermétique Le Garage, Les vacances du Major и The Incal.

2007 - Мьобиус сътрудничи на легендарния автор на BD - Жан Ван Хам в култовия сериал XIII, рисувайки 18-ия том, озаглавен The Irish Version.

През 2008 участва в създаването на нов участък на Futuroscope - френски тематичен парк, базиран на мултимедийни, кинематографски и аудио-визуални техники, вдъхновен от албума му „Херметичен гараж“.

Той използва Arzach, l'arpenteur и Les Carnets Major, както и Faune de Mars и в периода 2010 и 2011 ги идзава в свое собствено издателство - Mœbius Productions.

От октомври 2010 г. до март 2011 г. Парижкият фонд „Картие“ е домакин на огромно и зашеметяващо художествено шоу Mœbius, озаглавено „Mœbius Transe forme“.

На 10-ти март 2012 година , гениалният художник, който през цялата си артистична кариера не престава да търси, изследва и провокира, преминава в друго измерение.