НЕПОВТОРИМИЯТ ТОПИ

 

   Серджо Топи е велико име в арт пространството. Неговото творчество оказва голямо въздействие върху съвременната илюстрация и комикс. И все пак остава до голяма степен непознат извън котериите на своите почитателите. Тъжната ирония е, че първият му графичен роман преведен на английски - Sharaz-de: Tales from the Arabian Nights, излиза в книжарниците малко преди преди смъртта му на 21 август 2012, по-малко от два месеца преди 80-ия му рожден ден.

   Защо Топи не е достатъчно известен в международен план?

   Защото е предпочел свободата да създава свои проекти, вместо да бъде закотвен към един повтарящ се герой, който може да му спечели повече слава в западната комикс периодика.

  Неговият специфичен стил в комикса и илюстрацията означаваше, че ако не го промени, няма да получава поръчки от американски издатели. А и другото неудобство..., за него бе жизненоважно да държи контрола над историите и текста. Участието на Топи в американската комикс индустрия са: един пин-ъп за Sin City на Милър и пет корици за Marvel: New World , Хълк и Spider-Man. Също и около десетина стрипа за британския образователен седмичник Tell Me Why през 1969-70, някои от неговите италиански комикси са препечатани в Eagle в средата на седемдесетте и това е всичко, хора! 

  Иновациите на Топи включват освобождаване на комиксите му от типичната им регулирана последователна структура и необходимостта да се организира страница с карета, ленти и решетки. Вместо това той предпочита по-голямата картина, цялостното взаимодействие на панелите, създавайки засилено въздействие на контраст, пространството и време за съзерцание. Той извайва форми, лица и фигури от ослепителна хореография на петна, линии и декоративни елементи, с точното количество детайли, изящно поставени сред плътни черни и отворени бели пространства. Нищо чудно, че Франк Милър казва за него: „... Маестро, магистър на изкуството, който прави невъзможното да изглежда нормално.“ 

 

   Художник-самоук, роден в Милано през 1932 г., Топи не започва професионалната си кариера като художник на комикси, а през голяма част от петдесетте години е илюстратор в рекламата и анимацията. С времето той ще адаптира постепенно рисунката си, за да отговаря на комисиите, достигаща понякога до документална точност, особено, когато рисува образователни произведения за детски енциклопедии. Този комбиниран стил забелязваме още в първата му професионална комикс работа през 1960 г., рисувайки магическите приключения на Il Mago Zurli, епизоди от една страница, базирани на популярен водещ по детската телевизия, в седмичния Il Corriere dei Piccoli, по-късно и в неговата старателно проучени рисунки за „Истинската история на Пиетро Мика“ по сценарий на Мило Милани, биография на войника от 17-ти век, италианския национален герой, който се жертва, за да защити Торино.

  Уникалната артистичност на Топи постепенно се проявява, особено когато се присъединява към седмичния Messaggero dei ragazzi и му се предоставя повече свобода. Неговото бравурно използване на отрицателното пространство за постигане на акценти за символи и други елементи, разбиващи комиксовите панели в страниците, му спечелват наградата „Yellow Kid“ за най-добър художник на Международния фестивал на комиксите в Лука през 1975 г. И това е първото от многото отличия.

 Това, което различава Топи от останалите художници на комикси, освен изящния му разпознаваем, артистичен стил е, че той предпочита да измисля сам историите, които рисува.  За него става жизненоважно да поеме контрола и над писането. Така в експерименталния месечник Alter Alter той публикува седем свои истории по по-малко известни приказки от „Арабски нощи“, разказани от Шараз-де (Шехерезада?), която трябва да измисля нова история всяка вечер, за да спаси живота си,

а за приключенското списание Orient Express, измисля интригуващите подвизи на Колекционерът, лукав и хитър пътешественик във времето с цилиндър и запомнящи се мустаци, който събира по света  невероятни артефакти. Издателство Mosquito събират поредицата в огромен, красив албум Il collezionista през 2014 година.

  Топи e художникът, който коренно промени стила на комикса. Да вземем един пример, неговата история „Блус“ за списанието Corto Maltese от март 1990. 

 

   Историята на чернокож саксофонист на име „Honeylips“, която започва от избледнялата му фотография, закачена на дървената стена на изоставената му барака и завършва пак там. Музикантът, подобен на призрак, буквално излиза от снимката и преминава през суровата природа на юга към гробище за скрап.

    В един панел от цяла страница саксофонистът е намален до малка фигура горе вдясно, докато по-голямата част от страницата е запълнена с житно поле и акцента е върху две мишки, кацнали на стръкове изсъхнала трева, докато следващата страница е изградена около висок телеграфен стълб, стоящ в средата, а на разтвора срещу него два продълговати, вертикални панела с музиканта Медени устни, разсичат отгоре и отдолу гробище за автомобили. 

   Бруталната история звучи като блус поезия, защото по пътя му всяко животно или предмет се преврщат в хор на коментатори, от невестулка, птица, водно конче и богомолка, до стара пощенска кутия или счупена бензинова помпа. Смело проектираните страници имат невероятна абстрактна геометрия. И цялата история звучи едновременно като музика и поезия. 

   Неслучайно Топи е наричан „поетът на вертикалността“.

   Ето как Серджо Топи обяснява своя метод на работа: “ Основната идея в моя подход е да дам на цялата композиция на страница или разтвор по-силно визуално въздействие, отколкото е позволено в стандартната комикс периодика. Винаги съм бил очарован от разбиването на стандартите и получавам огромно удоволствие да прилагам този свой принцип. Постоянно се стремя да наруша определени ограничаващи окови. Разрушаването на линейността и последователността на класическата концепция на оформлението, за мен е жизнено необходимо, за да създам своите комикси таива, каквито си ги педставям и искам да бъдат.“

   Според Дейв МакКийн: „Бихте могли да намалите четири или пет основни елемента на илюстрация на Топи до абстрактни цвят и форма и пак бихте разбрали, че това е той, чувството му за напрежение и баланс е изключително и много конкретно. Той можеше да рисува всичко и да му придава солидност и усещане за движение, което го правеше идеален за разказване на графични романи. “

  Днес книгите на Топи се превеждат и издават в Америка, Германия, Испания, Холандия, Полша, Сърбия,  Китай и разбира се в Италия! Той остави след себе си няколко нереализирани проекта, като илюстрациите за финландската сага „Калевала“ и песните на Малер, но в своето наследство ни завеща съкровище от чудеса. До края негова страст бе да не се повтаря, винаги да се предизвиква и да е отличим от останалите. „Страниците с рисунки са моите бойни полета ... ”

   От тези битки Топи всеки път излизаше триумфиращ.