МЕРИ ШЕЛИ И НЕЙНОТО ЧУДОВИЩЕ

 

Разглеждам прекрасните илюстрации на Бърни Райтсън към романа на Мери Шели и се замислих, имаме ли право ние – хората, да се намесваме в природните дела и до какво води всичко това. Май досега сме извършили само поразии и се гласим да извършим още по-големи. Такъв си е човекът – лаком и в очите, и в акъла. Но пък е създание на Майката Природа – значи такъв и трябва да бъде...

Дали и ние ще успеем да изненадаме своя Франкенщайн?

Години след публикуването му, името на създателя – Франкенщайн – е използвано и за обозначаване на създанието, и така то остава най-известно. Тази употреба разбира се е погрешна, но когато каже "Франкенщайн", всеки има предвид чудовището, а не доктора. В романа си Мери Шели никога не дава име на чудовището, въпреки че когато говори със своя създател Виктор Франкенщайн, чудовището казва „Аз трябва да съм твоят Адам“ (като препратка към Библията). Франкенщайн нарича своето творение „създание“, „изверг“, „призрак“, „демон“, „нещастник“, „дявол“, „нещо“ и „същество“. Творението на Франкенщайн е наречено „чудовище“ веднъж към края на романа, когато жителите на някакво селце го виждат.

Някои от тогавашните учени потърсили по-дълбок смисъл и метафора в историята на Шели и направили аналогия между чудовището и дете без майка, защото майката на Шели умира при раждането ѝ. Чудовището също е приравнявано към потиснатата класа, Шели пишела, че чудовището признава "разделението на собствеността, огромното богатство и мизерната бедност". Други виждали в чудовището опасностите от неконтролиран научен прогрес. По време на публикуването на романа, галванизмът е убедил много учени, че възкресяването на мъртвите чрез използване на електрически ток е напълно възможно. Друго предположение е, че Виктор Франкенщайн е базиран на истински учен, който е бил наричан съвременен Прометей – Бенджамин Франклин. Съответно, чудовището ще представлява новата нация, която Франклин ще създаде от оцелелите англичани и също като Виктор Франкенщайн, Франклин е направил и известния експеримент с хвърчилото.

В съвременната литература например във „Франкенщайн“ на Дийн Кунц, публикуван през 2004 година, съществото е наречено Деукалион, на името на героя от гръцката митология, който е син на титана Прометей, като препратка към заглавието на оригиналния роман.

 

Ето накратко за какво става дума в романа „Франкенщайн или новият Прометей“:

Ученият изследовател Виктор Франкенщайн създава същество, сглобено от различни парчета човешки останки, на тавана на своята лаборатория, след като открива научен принцип, позволяващ му да връща живот в мъртва материя. Той обаче е отвратен от творението си и бяга от него в ужас.

Уплашено и без да осъзнава собствената си самоличност, чудовището се скита самотно, накрая намира подслон и се скрива в отдалечена вила, обитавана от възрастен, сляп мъж и двете му деца. Подслушвайки разговорите им, съществото се запознава с техния живот и се научава да чете и говори. Намира дневника на Франкенщайн и научава как е създадено. В крайна сметка съществото се представя на слепия си благодетел, който се отнася към него добре.

Обаче идилията приключва, когато останалите членове на семейството се завръщат, те се страхуват от него и го прогонват. Разярено, съществото разбира, че хората са негови врагове. Все пак се заема да открие създателя си, осъзнавайки, че въпреки всичко той единствен може да му помогне. По време на пътуването си съществото спасява малко, давещо се момиче, но е простреляно в рамото от бащата на детето. Вбесено то се кълне да отмъсти на хората за страданията, които му причиняват и са му причинили, и обвинява за всичко най-вече своя създател, защото го е изоставил сам в свят, където е мразен. Използвайки информацията в бележника на Франкенщайн, съществото започва да го търси и го открива в Алпите. Когато се приближава до него на върха, му разказва за премеждията си и го моли да му създаде половинка, като обещава в замяна да те изчезнат и никога повече хората да не чуят за тях, но заплашва да унищожи всичко, на което Франкенщайн държи, ако се провали или откаже. Докторът се съгласява и в крайна сметка създава женско същество на отдалечен остров в Оркни, но отвратен от възможността да се появи нова чудовищна раса, унищожава женското същество, преди да е завършено.

Ужасено и разярено, съществото отправя на Франкенщайн последна заплаха: „Ще бъда до теб в брачната ти нощ“.

След като напуска своя създател, съществото избива близките на учения.

Когато не му остава нищо друго, освен отмъщение, Виктор Франкенщайн се посвещава на унищожаването на своето творение и го преследва на север, през Скандинавия и в Русия, докато достигат Арктическия полярен кръг. Пътуват през ледовете на Северния ледовит океан. Франкенщайн, страдащ от силно изтощение и хипотермия, приближава на около миля от съществото, но ледът се разцепва и чудовищета изчезва.

Кораб, който изследва региона, се натъква на умиращия Франкенщайн, който разказва историята си на капитана на кораба Робърт Уолтън.

По-късно чудовището се качва на кораба, но намира Франкенщайн мъртъв. Обзето от скръб то си тръгва, за да не бъде видяно никога повече.

Както го е описала Мери Шели, чудовището е чувствително, емоционално създание, което търси любов и чиято единствена цел е да сподели живота си с друго съзнателно същество като него. То обаче е отхвърлено от всички и осъзнава това още от момента на своето „раждане“, защото дори собственият му създател не може да понесе вида му, когато Франкенщайн казва „…една ръка беше протегната, сякаш за да ме задържи, но аз избягах…“. 

Виждайки отражението си, самото чудовшще е отблъснато от външния си вид.

И понеже не намира любов и приемане, какво друго му остава, освен да се заклълне, че ще отмъсти на своя създател.