ПОСЛЕДНИЯТ КОМИКС ЗА ВЕКА

 

Когато започнахме да рисуваме комикси се учехме на занаята в крачка, но все пак получавахме хонорари и ни беше гот. Обаче! още недоучили, внезапно целият ни новооткрит свят взе, че се срути. Комунизмът колапсира. Държавицата ни фалира, пусна кепенците, фръцна се обидена на всички: -  Опра'йте се кой как може! -  и замина в чужбината да си препира разни неща.

След краха и на трите държавини комиксови издателства (то всяко държавно нещо, беше сериозно раздържавено), се наложи да си направим собствено - частно. Нарекохме го ПЛЕЯДА.

И те ти..., отново учене на занаят - този път издателски, по системата ПРОБА-ГРЕШКА, но за всичко си плащаш сам.

През 1990 година с Иван Мариновски започнахме един интересен експеримент за комикс наречен "Алтес". За съжаление, както с много други неща от онези шантави времена и той си остана само с първите 10 страници, и никога няма да бъде довършен, щото Иван премина в категория „ВЕЧЕН“ и се сля с вселенския разум.

Преди време ви говорих за фантазията му. След "Неотера" в "Алтес" той се развихри толкова свирепо, че едвам го следвах. Една година с „Разкази в картини“ му беше предостатъчна, за да усети силата на комиксите, и че с тях може да се разказва всичко.

     Вестникарски разтвор на Неотера в пилотен брой на "Разкази в картини". 

Тъкмо по това време бях изяснил за себе си понятието "графична култура" и започнах да обръщам внимание не само на отделните картинки (панели), а на цялостното оформление на страницата, връзката ѝ със следващата, както и динамиката на дейстивито, подсилена с разчупени форми на панелите. Бях споделил с Иван тези си идеи още когато направихме тестовите страници на Неотера. Но това е по-скоро албумен похват и не е много удобен за класическите комикси от периодиките във вестници и списания, така че сега сериозно се захванахме за работа с идеята, че правим отделна книга-албум, а не периодика.

Двамата така се бяхме сработили, че всичко, което излизаше изпод перото и четката, ни доставяше огромна радост и удоволствие. Просто се бяхме сляли в една личност и то двама скорпиони?!

Жалко, че не съм бил на сегашния акъл и съм го карал да пише по-сбити текстове, ако бяхме оставили повече текст щеше да се получи чудесна графична новела. На доста моменти бихме отделели повече страници и голяма част от митологията на историята щеше да е още по-впечатляваща. Но това бяха бели кахъри...

Нашите комикси се продаваха все по-трудно, изданиено не вървеше, както и всички български комикси. Търговците на книги не ги искаха защото Мики Маус, Барби, Дъмбо, Мечо Пух и Доналд Дък бяха превзели нашенския пазар с много по-евтините, цветни книжки на Дисни студиос и издателство ЕГМОНТ.

За повече от двайсет години  П Р Е С Т А Н А Х  да рисувам комикси.

От това, което е минало и заминало, трябва да отсеем и си спомняме само най-доброто, затова

ето ви тези страници.