ABBEY ROAD

   През септември 1969 г. излиза единадесетият и хронологично последен студиен албум Abbey Road на The Beatles. Емблематичната облжка на албума започва живота си като скица с молив от Пол Макартни, дадена като проект на фотографа Иан Макмилън.

   Обложката просто показва четиримата Бийтълс, които минават през кръстовището на зебрата пред прочутото EMI Recording Studios в Северен Лондон, без заглавие, без име на групата, само един Фолксваген бръмбар, паркиран отстрани на улицата e неволна препратка към групата.

   Известната снимка на корицата е една от шестте, направени в 10 часа сутринта на 8 август 1969 година. Тъй като полицай задържа трафика, фотографът разполага само с 10 минути, за да се качи на стълба и да заснеме кадрите. Макмилън направл шест снимки, а Маккартни избира петия кадър от шесте диапозитива, който да използват, защото e бил единствен, на който групата върви заедно в крак.

   Линда Маккартни също е направила няколко допълнителни снимки на Бийтълс, които преди да пресекат улицата, седят на стълбите пред студиото, разговарят и пушат. „И така, как измислиме концепцията и заглавието? -  обяснява Пол - Докато бяхме в студиото нашият инженер Джеф Емерик винаги пушеше цигари Еверест, така че бяхме решили албумът да се казва „Еверест“. Никога не сме харесвали това заглавие, но не можехме да измислим нищо друго." Ринго допълва: „Минаха седмици, по едно време си казахме: „Защо не го наречем „Левият ботуш на Били?“ или нещо подобно.” Пол продължава: „Тогава един ден си казах: „Abbey Road!“ Това е студиото, в което работим, името е страхотно, пък и звучи почти като света обител.”

   Малко след това EMI Studios, което се намира на Abbey Road, ще бъде завинаги кръстено „Abbey Road Studios“.

   След решението за името на албума, трябва да се изработи обложката и в този случай всичко става много просто. „Кръстовището беше точно срещу студиото - разказва Пол - и ние си казахме: „Нека просто да вземем фотографа и да излезем навън. Ще стане за половин час. И без това вече закъсняваме доста.”

   Макартни продължава: „Беше много горещ ден през август и аз пристигнах облечен в костюм и сандали. По едно време свалих сандалите и минах бос няколко пъти и се случи така, че на на най-добрия кадър, който избрах, бях бос. Обичам да ходя бос, така че това изобщо не беше кой знае какво за мен. Пък и усилията, които положихме за обложката на този албум, наистина не бяха нищо в сравнение с летенето до връх Еверест, както първоначално съвсем сериозно бяхме решили."

   Резултатът е страхотен и емблематичен и сега е едно от най-известните произведения на изкуството в историята на рока, украсяващо обложката на един от най-великите албуми в историята на рока.