ПАНОПТИКУМЪТ НА СЮРРЕАЛИЗМА

 

И друг път съм казвал, че много харесвам Салвадор Дали. От дълги години събирам негови албуми и книги и се мъча да вникна в начина му на мислене, да си обясня хрумките и идеите му. До сега това не ми се отдаваше, затова отидох на поклонение във Фигерас - родния му град. Там този гениален откачалник е създал последното си супер произведение - ТЕАТЪР-МУЗЕЙ НА ДАЛИ. Останах потресен... Това не е човек, а стихия. За истинския почитател на Дали ефектът е шокиращ. Ласкаво те примамва да го докоснеш, а после те всмуква и те хвърля в някакъв безкраен и невъобразимо подреден хаос. Има една загадъчна дума - ПАНОПТИКУМ. Е, това със сигурност е Паноптикумът на сюрреализма. Невероятното е, че самата идея за този музей е произведение на изкуството. Отказах се да го разбирам, то е все едно да разбереш къде е началото и края на вселената. Нека си съществува в неговия паралелен свят. Важното е да знам, че е там и когато пожелая мога да мина през ПОРТАЛА. Между другото на два пъти усетих присъствието му. Единия път, докато надничах през една специална дупка в стената, а от другата страна имаше изумрудена райска градина, той си стоеше зад мене и се подхилкваше саркастично. Вторият път ме гледаше изпитателно, когато в централната зала видях портрета на Линкълн без да ползвам уреда, който беше поставил. За съжаление снимките не могат да пресъздадат атмосферата. Няма ги коридорите, по които се е разхождал, нито перилата на стълбите, които е докосвал, но горе-долу дават представа за гигантския обем от работата, която е свършил перфектно. А аз се чувствам, като след прекрасен японски филм без превод. 24 май 2010, Фигерас, Испания