Пътуване до Тулум

 

Trip to Tulum (1990 Catalan)

През 1990 попаднах на част от някаква много странен и шантав комикс в брой 2-ри, година 8-ма от италианското списание Corto Maltese. Разбира се веднага ми направи впечатление изящния стил на Мило Манара, но шантавото беше, че сценарист е Федерико Фелини, а още по-шантаво бе, че той, Анита Екберг и Марчело Мастрояни са герои от самия комикс. Беше красива, вълшебна и сюрреалистична история, която тогава ме остави без дъх. Казваше се 

Пътуване до Тулум

През 1984 г. италианският режисьор Федерико Фелини пътува до Тулум, за да снима филм, който така и не реализира, и който в крайна сметка се превръща в комикс. Това е историята на Пътуване до Тулум.

Ентусиазиран читател на Карлос Кастанеда, Федерико Фелини иска да заснеме филм за учението на Дон Хуан. Той разговаря с Кастанеда и желанието му е да създаде филм за мексиканските магьосници, вълшебна лента за непознат свят създаден като оргия на идеите, но прищевките, недоверието и разногласията между него и писателя съпътстват контакта им въпреки взаимното уважение.

Първите разногласия между Кастанеда и Фелини са още в началото, когато писателя предложил на италианския режисьор филмът да бъде заснет в естествени условия в Мексико. Фелини му отговорил, че е свикнал с римските студия на Cinecittá, където винаги е работил. Но когато Кастанеда вижда декорите каза: „Господин Федерико, всичко е толкова фалшиво, това което се се опитвате да наподобите, наистина съществува и е в Тулум“.

Фелини и неговият екип пътуват до Мексико през 1984 г., за да търсят места за снмки на полуостров Юкатан. Кастанеда и Фелини предпримат дълга обиколка на Мексико.

В Меркадо Сонора авторът на "Жулиета и духовете" е посветен уж в тайните и мощта на лечебните растения, които вижда и опитва, но след няколко месеца лашкане из Мексико, всичко в крайна сметка приключва, когато Фелини осъзнава, че през цялото време, разговорите с Кастанеда се докосват едва до периферията на темата за магичното и шаманизма, и писателя изобщо няма намерение да споделя ценните си тайни с никого.

Ядосаният Фелини и екипа му се прибират в Италия, а филмът е съпровождан от странни злополуки по време на снимките. Вече преследван от кошмари за проклятие, Фелини "хвърля кърпата", когато огромен декор на готически църковен комплекс се срутва минути след издигането му.

Той престава да се интересува от филма и през 1989 г. започва да публикува във вестник Corriere Della Sera  в няколко части своето "Пътешествие до Тулум" като лична, фантастична хроника за пътуването до Мексико и срещите му с магията.

Фелини кани Мило Манара да създаде илюстрации към тази история.

Съблазнен от еротичната сила и магично-фантастичната атмосфера в текстовете на приятеля си Федерико, Манара предлага да разширят историята в графичен роман, Фелини веднага се съгласява и  двамата майстори създават красивата, романтична, сюрреалистична и магична история „Пътуване до Тулум“.

Всичко започва зашеметяващо когато Анита Екберг и журналиста Винченцо намират Фелини заспал на брега на езеро в тропическа гора насред студиото Cinecittá. Понесена от буен порив на вятъра шапката на Фелини полита и когато посяга да я вземе, Анита пада в езерото. Плувайки след потъващата шапка, тя се спуска към дъното, сюрреалистично осеяно с потънали самолети и кораби. Оказваме се в свят от нереализираните идеи и  видения на Фелини. На борда на един Боинг тя окрива Марчело Мастрояни заобиколен и обвит от водорасли, и…. о, няма значение, оттам като халюцинация историята просто се прелива от една сцена в следваща във вихрено, страховито, фантастично приключение. Сън алегория на създаването на филми и накрая медитация върху самия творчески акт, събрани на 70 магични страници комикс. 

За комиксите Федерико Фелини споделя:  Тайнственото очарование на нарисуваните хартиени хора, застинали във времето като марионетки без конци, те не могат да бъдат пренесени във филм, чиято цел е движение, ритъм, динамика. Това е коренно различно средство за възприятие на окото, отделен начин на изразяване. Светът на комиксите може в своята щедрост да дава сценарии, герои и истории на филмите, но не и своята велика, тайна сила, която е точно в тази фиксираност, тази неподвижност на пеперуда в полет.

 (Между другото, цитатът на Фелини е едно потвърждение за връзката между филмите и комиксите. Понятието „герои на заем” се отнася за вдъхновените от комиксите интерпретации в киното.)