Строеж, композиране и оформяне на комикс страница

         Най-важното е да харесвате темата, по която ще рисувате комикс. Тя може да бъде каквато си поискате:  футуристична, космическа, фентъзи, приключенска, детективска, историческа или съвременна история, важното е стилът на рисунките да отговаря на темата. Така че, трябва да имате история и сценарий, по който да работите. И той трябва задължително да е минал през редактор и коректор. При комикса най-важни за разказването на историята са героите, чиито действия проследяваме.

         На ниво сценарий се прави разкадровката на историята и се определя броят на страниците. Хубаво е на всяка страница да се случва нещо. След самата история, това е най-важната част от предварителната работа по създаването на комикс - сторибордът! Той представлява груб проект на целия комикс страница по страница и показва последователността, в която се развива историята от началото до края. За целта правите малки скици на страниците, определяте приблизителния брой на панелите/кадрите, местата на текстовете и на балончетата. Нахвърляте груби скици с разположението на героите в кадрaтите.

         Историята трябва да върви хоризонтално и отляво надясно по така наречената “Z” формула. Например: ако имате страница с 4 панела, историята ще започне от горе в ляво, след това преминава горе в дясно, слиза долу в ляво и завършва долу в дясно. Репликите в балончетата също трябва да следват текста логично в посока отляво надясно. Като казвам логично, имам предвид, че читателя трябва да прочете първо въпроса, а след това отговора.
         Пристъпваме към същинската работа по комикса. Доста художници (включително и аз), работят директно на компютър, но сега ще говорим за класическото рисуване на комикс върху хартия с молив и туш. Хубаво е да се работи на формат, по-голям от този на печатната страница. Стандартният размер за европейските комикси е 35/50 см. Това ще ви позволи да използвате повече детайли, които ще обогатят рисунката и няма да изчезнат при намаляването на изображението. Когато определяме мястото, броя и големината на панелите, трябва да се съобразим с вида на изданието, за което е предназначен комикса: вестник, списание или албум. Обикновено броят на страниците и панелите в тях се определят от издателя.
         Първата страница обикновено започва с Водещ панел, който съдържаща заглавието на комикса и подзаглавието на съответния епизод.

         Класическият тип комикс е с еднакви по височина редове с панели. Там водещ е просто първият в ляво. При списанията обикновено епизода започва с разделително/обобщаващ панел представляващ голяма екшън картина на цяла страница, но може да бъде и атрактивна картина разположена на половин страница. Вариант също така е водещия панел да е 1/3 от страницата хоризонтален или вертикален.
         Разпределяме останалите панели на страницата и поставяме текстовете с молив, за да видим какво място ще остане за илюстриране. Не забравяме „Z” формулата!
          Без значение колко панела имате на една страница, всеки от тях е важна част от историята, която разказвате. Заедно те трябва да покажат на читателя цялата история и по-важното е, че той трябва да разбере всичко. Мислете за вашата история като за филмова лента с много кадри. От нея вие трябва да избирате последователно само по един кадър, който най-добре илюстрира основната идея и най-точно отразява действието. Хубаво е, ако съумеете чрез околната среда да вкарате атмосфера, която да добави настроение и да обогати историята.
         Панелите могат да бъдат разнообразни по форма и размер, с рамка  и без рамка, но винаги трябва да следват действието. Всяка страница разрешава различно решение и разпределение. Формата на самите панели също може да помогне на разказа.
          Когато оформяме страница, в която липсва динамика, а искаме да създадем усещане за напрежение, създаваме такова с използването на ракурси, различни оси на гледната точка и редуване на различни по големина панели. 
         Чрез промяна на размера на панела показваме важността на илюстрирания момент. Размерът също може да подчертае усещането за пространство: малки или гигантски, притиснати или излизащи от рамката, панелите не се разглеждат изолирано, а един спрямо друг. Читателят използва сравнението между тях, за да разбере историята.
         Начинът, по който те се отнасят един към друг определя колко добре работи потока на историята.
         Потокът на всяка история има свой ритъм и динамика и никога не трябва да прекъсва. Можете да създадете поток с помощта на преки и косвени действия. Прякото действие е това, което всъщност виждаме. Подразбиращото се – косвено действие е това, което се е случило между панелите. За връзка при подразбиращото се действие могат да служат малки карета с обяснение за промяната във времето и мястото на действие.
         Например стандартното: Мъж с букет цветя чака на перона. На следващият панел същата сцена без мъж с разпилени по земята цветя и отпътуващ в далечината влак. Ясно какво се е случило между кадрите – цяла драма!
         Или: Гладна лисица наблюдава две охранени кокошки, следва междинен панел без рамка с прах, пух и перушина и финал – купчинка кости и усмихната лисица. Ние знаем какво се е случило между кадрите, без да сме го прочели.
         За да подпомогнете подразбиращото се действие, можете да нарисувате предмет, фигура или звуков ефект на преден план, като те излизат от рамката или са даже без рамка.
         Тук вече навлизаме и в зоната на ефектите. Те се използват, за да привлекат вниманието на читателя към героите или конкретна сцена във вашия комикс.
         Например: За да избегнете монотонни, еднообразни кадри при разговор между двама души на цяла страница използвайте перспектива, дълбочина (едър преден план и загатнат заден план) и различни ракурси. С използването на дълбочина също може да се предаде усещане за проследяване, самота или изолираност. Ъглите на гледната точка, също могат да внесат важни допълнения като емоция или посока в рисунката.
         БЛИЗЪК ПЛАН: Използва се, когато искате да покажете подробно силна емоция.
         ДАЛЕЧЕН ПЛАН: Използва се, за да подчертаете разстояние или да внушите чувство на самота.

         ПТИЧИ ПОГЛЕД: Използва се, за да внушите мащабност на действие или обект.
         ПОГЛЕД ОТДОЛУ: Внушава драматичност и често спасява при редуването на еднообразни кадри.
         ПАНОРАМА: Използва се рядко – при пейзажи.

         РАЗЛОЖЕНО ДВИЖЕНИЕ: Любим похват на доста художници за показване на бойни сцени, скокове, скоростно придвижване, трансформации. Върши чудесна работа и в един и в поредица панели, като може да се добави влизане или излизане от рамката.

         Ефекти се използват и при балончетата с реплики и текстовете. Самото изписване на текстовете трябва да бъде четливо, да търпи намаление и да е грамотно!
         Задачата при композицията на комикс страницата е да улови вниманието на читателя и да го фокусира върху съдържанието.
         Как да направим страницата по-интересна и впечатляваща и да ангажираме вниманието на читателя?

         Тя трябва да бъде обмислена внимателно още докато четете сценария, защото понякога един ред в текста може да реши оформянето на цяла страница. При разпределянето на панелите много важни са репликите. За предпочитане е героите да имат по една реплика в панел, защото иначе може да се получи преплитане на балончета или просто панела да се натовари с много текст и да не остане място за самата рисунка.
                 Важно е също така да се скицира предварително всяка страница. Може да се наложи някои страници да се скицират по няколко пъти, докато се наместят добре текстът и рисунките. Не се притеснявайте, това е само, за да се полуи всичко още по-добре. Положението, размера и формата на панелите, както и поставянето на текстовете и звуковите ефекти са основното в композирането на комикса.
         Това са нещата, за които трябва да внимавате, докато скицирате, за да може да се коригира сценария, още преди да е започнала същинската работа:
• Върви ли добре потокът на историята от един панел към следващия?
• Дали подреждането на панелите е достатъчно драматично и динамично?
• Дали всичко във вашата история може да се визуализира?
• Има ли някакви изображения, които биха могли да объркат читателя?
         Най-ранните комикси са винаги в формат „мрежа“ от 6 или 9 панела и следват логичния европейски начин на четене – формула ”Z”. Всички панели са с еднаква големина и са оградени в рамка. Това е класическа затворена композиция. Тя е най-лесна за възприемане и четене. 9-панелната мрежа е полезна, когато историята съдържа много информация, 6-панелната е от по-стария вестникарски стил комикси от 60-те и 70-те години. Мрежата предлага достатъчно място за диалог, екшън и визуални ефекти. Това е най-често използваното, традиционно оформление за комикси, дори и до ден днешен.


            

         Този тип оформление се използва за създаване на кинематографично усещане. Дългите хоризонтални панели създават илюзията за продължителен период от време. Докато вертикално подредените дълги панели също имат кинематографичен ефект, но създават усещането за скорост.

         Това статично оформление на страницата обаче понякога е доста досадно. Дизайнът на страницата трябва да бъде толкова вълнуващ или драматичен, колкото са самите илюстрации. И естествено – никой не може да ни задължи да работим в мрежов формат. Много художници го избягват, за да направят оформлението на своя комикс по-артистично и нестандартно. Например, похват в мангата е използването на равни правоъгълни панели разделени с трапецовидни панели. Мрежата е умишлено изкривена, за да се създаде усещане за движение и чувство за динамично действие. Или пък премахването на панелите изцяло, тогава кадрите плуват в пространството на страницата със или без рамки.

         Получават се абсолютно зашеметяващи ефекти, но ако не са внимателно планирани, те могат да доведат до логическо бедствие и да прекъснат потока на историята.
         Броят на панелите и техните размери определят дали страницата ще е просто или сложно композирана. Например страница с малки панели, комбинирани с един голям. Този контраст кара читателя да фокусира вниманието си върху големия панел, а малките служат само за връзка в потока на историята. Лично аз предпочитам страници с 3, 5, до 7 панела. Те дават възможност на художника да разгърне въображението си и освен това могат да поберат повече детайли.

         Промяната на размера и формата на панелите понякога е просто необходима – при пейзаж например, се изисква хоризонтален панел. Някои сцени просто не могат да бъдат овладени в стандартен панел. Понякога различните размери на панела се диктуват от самата история и панелът например трябва да обхване цялата страницата, за да побере необходимата визуална информация.
         Необходимостта от увеличаване размера на панела е, за да се наблегне на действието или на визуалната информация в него. Друго важно нещо при композирането на страницата е създаването на точки на фокусиране.
         Стандарт в комиксите е да се поставя фокусна точка, за да се избегне визуално объркване при преминаване от един панел към друг. При хоризонталните панели фокусът трябва да бъде в центъра на панела, вляво или вдясно от центъра. При вертикалните панели, фокусните точки трябва да бъдат в центъра, малко над него, или малко под него. Най-важното при поставяне на фокусната точка е да се уверите, че тя ще доведе читателя до следващия панел.

         Фокусната точка трябва да привлича окото на читателя от ляво на дясно и да поддържа потока на историята в оформлението на страницата, защото зле поставения фокус често нарушава ритъма и предизвиква объркване.
         В момента, в който се наруши концентрацията на читателя, вие губите елемента „потапяне в историята”, без значение колко добра е тя.
         Има и друг ефект, който майсторите в комикса използват, това са едва доловимите линии на подразбиране или линии на зрението. Това е един фин метод, който принуждава читателя подсъзнателно да следва посоката на разказа, следвайки погледа на героя, позата или движението му.
          Добре комбинираните визуални знаци за звукови ефекти, текстовите карета и балончета също така спомагат за логиката в линията на зрението. Те заслужават специално внимание, защото обикновено са над илюстрацията, а също допринасят и за кинетичния ефект на страницата. Когато е необходимо, звуковите ефекти и текстовите карета могат да излизат извън рамката на панела. Това е особено полезно за насочване на читателя във важна област от съседния панел. Поставянето на карета, балончета и отделните букви от звуковия ефект едно пред друго или една пред друга създават илюзия за обемност на страницата.
     Балончетата и каретата са визуални стрелки за окото на читателя по пътя на историята!
         Героят на нашата история също е важен елемент за композицията на страницата. Той има привилегировано място в съзнанието на зрителя, защото се повтаря почти във всеки кадър до края. Така че от него зависи до голяма степен формата и броя на панелите. По какъв начин е застанал, накъде се движи, и особено посоката на погледа му, придават осезаема сила на композицията. Изнасянето на лицето му на преден план означава, че това, което казва е важно, но също така можем да подчертаем емоция или да наблегнем на детайл. Когато имаме екшън сцена, фигурата му трябва да е в цял ръст и местейки ъгъла на камерата да му изберем подходящ ефектен ракурс. При бойни сцени могат да се използват няколко панела, за да покажем специалните му умения, ако има такива или просто да подчертаем важността на момента. В тези сцени почти винаги присъства и звуков ефект, който допълва, динамизира и завършва композицията.

         Разнообразните размери на панелите предполагат жив, дишащ разказ. Както вече споменах, с формата си панела може да създаде илюзия за време, тесен панели – кратък интервал от време и широк панел – по-дълъг интервал от време.
 



          Ако при една композиция от стандартни, правоъгълни панели, завъртите един или два по лек диагонал, веднага ще се получи кинетичен ефект. Ако ги завъртите така, че да се получи остър ъгъл, страницата ще пращи от напрежение. Недостатъкът при тези видове композиции на панелите обаче е, че те могат да смажат страницата, да я разбалансират и да отвлекат вниманието на читателя от самите рисунки.
          Балансът на страницата е най-важното нещо в нейното композиране.
          Това означава правилно разпределяне на въздуха в страницата, празните пространства. Това важи особено за страниците, в които не се ползва мрежа от панели. Композирането на панелите и балансирането на черния и белия цвят трябва да подържат страницата стегната, да не натежава на една страна, да няма бели петна и черни дупки. Но това вече е нещо, което е свързано с усета и професионализма на художника. Отвреме-навреме отдалечавайте страницата и я гледайте като цяло, а не като сбор от отделни панели.
         Препоръчително е да композирате страниците по разтвори. Най-добре е да държите готовите страници пред вас през цялото време, докато рисувате, за да имате цялостен поглед и контрол върху ритъма в подреждането на кадрите и потока на историята.

         Страницата трябва да бъде подредена, така че да има динамичен баланс между детайлност и пространство. Комикс страниците трябва да съдържат по-висока концентрация на детайл в сравнение със стандартните рисунки, защото тяхната функция е да разказват, тази подробност е важна и не трябва да я забравяте.

         И ако след като добре композирате страницата, разпределите правилно фокусните точки и линиите на зрение, а нещо все още не е наред, просто се уверете, дали историята е написана добре.

Комиксите използвани в статията са от личния архив на Петър Станимиров.