Художниците на КОНАН

Робърт Хауърд описва най-известния си герой Конан Кимериецът, с не много подробности, а по-скоро като природна сила. В първото си появяване в списание „Странни истории“ от декември 1932 година, в разказа „Фениксът на меча“ Конан е описан по следния начин:

„Зад писалище от слонова кост, инкрустирано със злато, седеше мъж, чиито широки рамене и почерняла от слънцето кожа изглеждаха необичайни в тази пищна обстановка. Изглеждаше по-скоро като човек живял далеч във ветровитите високи планини на чужди земи. Най-малкото му движение демонстрираше стоманини мускули, остър ум и рефлекси на роден борец. В действията му нямаше нищо излишно. Или беше в пълен покой — неподвижен като бронзова статуя — или се движеше с трудно проследима котешка прецизност … Сега той остави златния стилус, с който пишеше върху папирус, подпря брадичка на юмрука си и впери синия си тлеещ поглед в мъжа, който стоеше пред него.“

Какво можем да използваме от това описание:
2) той е живял сред природата на слънце и вятър,
3) има котешки рефлекси,
4) и тлеещи сини очи.
Във втория разказ “The Scarlet Citadel” ( Weird Tales , януари 1933 година ) получаваме още по-оскъдна информация: “Обветреното, белязано лице на Конан беше потъмняло от страст...” така че:
5) той има белези

Първият художник, нарисувал Конан Варваринът е Джейем Уилкокс.
(Художникът Джеймс Милтън Уилкокс наричан Джейем (JM) Уилкокс e роден в Охайо, САЩ на 27 юли 1895).
Уилкокс е облякъл героя почти като римлянин, показвайки хладнокръвен мъж в битка, но това си е нормален човек и в никакъв случай не е двуметровата канара Конан Варваринът.

Маргарет Брандидж направи кориците на Конан за списание „Странни приказки“(Weird Tales).
Това е вторият официален художник на Конан. Но и нейната версия не е толкова различна от тази на Уилкокс. Тук явно е фокусирана върху жената в историята.

Художникът, който най-често рисува Конан за списанието „Странни приказки“, докато Робърт Хауърд е още жив е Хю Ранкин. Тук Конан е нещо като прото-келт. Ранкин го показва като мускулест воин, но отново не му достига височина и маса.

След смъртта на Хауърд и спирането на списанието „Странни приказки“ , Ед Емшуилър е този, който пресъздава следващия Конан, Ед му докарва по прилична визия, но това все още не е нашият човек.

Приблизително по същото време, Доналд А. Уолхайм препечатва историите в Avon Fantasy Reader . Там се подвизава художник, известен само инициалите LS, който се онитва да убие идята за Конан. Защото този младеж не е нито варварин, нито кимериец, а по-скоро спасител от плажа.

И най-накрая, най-истинските изображения, създадени за Conan и Sword & Sorcery, се появиха през 60-те години, когато Lancer преиздаде книгите на Хауърд в Gnome Press с корици нарисувани от Франк Фразета . Във версията на Фразета на кимериеца всъщност е едър, но не по-висок от останалите, но пък е по-малко красив от тези изображения от 50-те години. Виждат се белезите. Разбира се, Франк моделира героя донякъде като себе си.

През 1970 г. книгите се превръщат в комикси под ръководството на Рой Томас в „Марвел“. Първият художник, който създава емблематична версия на комикс за Конан е Бари Уиндзор-Смит, който го рисува в двадесет и четири броя.

Смит беше заменен от Джон Бушема, който рисува героя в продължение на години с тушьорите Ърни Чан, Алфред Алкала, Тони деЗунига и Пабло Маркъс. Това е версията на „Големия Джон“, в която Конан изглежда с размерите на Конан. Може би е било грешка историите за Конан да попаднат в лапите на Marvel, и кимериецът се е превърнал малко повече в супергерой, отколкото Хауърд си е представял, но това е положението.

Нови художници следват стъпките на Франк Фразета.
Борис Валехо е първият, който имаше почти толкова голям успех, колкото Frazetta, с изображенията му, намиращи своето място върху корици и тениски. Много артисти го последваха, включително племенникът на Франк Фразета - Кен Кели, Джо Джуско, Санджулиан и Кари Норд.

През 1982 г. Конан излиза на големия екран и се ражда друга икона: Арнолд Шварценегер Конан. Огромен човек, Арни беше наистина като Marvel.

Днес Конан, подобно на Тарзан и Док Савидж , се превърна в клише (наречете го „емблематичен“, ако искате да сте по-мили).
Попитайте когото и да било какво е "варварин" и той ще ви даде с лош австрийски акцент "Конан!" и нямат предвид онзи О'Брайън. Все пак винаги ми е интересно и любопитно да видя друга версия на могъщия варварин, направена от художник, който разбира това, което Хауърд е написал през 1932 година.