АРХИВИТЕ, СКИЦИТЕ И СПОМЕНИ ЗА ТОВА, КОЕТО ВСЕ ОЩЕ СИ СПОМНЯМ

АРХИВИТЕ, СКИЦИТЕ

И СПОМЕНИ ЗА ТОВА,

КОЕТО  ВСЕ ОЩЕ СИ СПОМНЯМ

Пак цял ден се зарових в архивите, уж само за малко, дребна справка, но не се получи така, както си го представях, защото от шкафовете се наложи да се прехвърля на чекмеджетата, в резултат на което и сега цялото ателие е осеяно с купчини папки и кутии. Търсих едни скици, които бях убеден, че ще ми помогнат много бързо да свърша работата си, но уви, откривах безброй други ценни неща, но не и това, което ми трябваше. Докато рових, си мислех колко важно нещо е скицата, защото това е първата наброска за идея, която да осъществиш някога. А идеята е много важно нещо, защото без идея, нямам идея как се създава каквото и да е. Понякога от една мъничка , нехайна скицичка се раждат дори няколко големи идеи и затова са важни и ценни, и трябва зорко да се пазят на сухи и недостъпни места (например папка в ракла).

  Та докато прехвърлях купища рисунки и скици, Мозъка ми бачкаше на празни обороти и от скука, подхвърляше разни щуротии от рода: "От мен да знаеш, даже много интимно нещо е туй скицата, ам'тъй де, примерно да си покажеш скицата на дама, 'ми то си е като да си смъкнеш гащите." И така цял ден, как пък за миг Той не спря с безумните си ригмароли*, та чак до два часа тази сутрин. На всичкото отгоре, това дето го търсих беше потънало вдън папките, пликовете, кутиите и чекмеджетата неземни и изобщо не го открихвах. Но...

-----------------

*ригмарол (rigmarol) - безмислен брътвеж

   Открих цял куп стари скици, на вече осъществени неща, които Той ми разреши да споделя защото вече не било ексхибиционизъм, а „проследяване на творческия процес“.

  Първата находка е по-древна и преставлява цикъл от нехайни драсканици на теми: подписът Peter Stan и Пениуайз на Стивън Кинг, дето изобщо нямам спомен кога съм правил, но си заслужават да ги пазя. Колкото до това, че съм рисувал детски книжки паралелно с ужасите на Стивън Кинг и Дийн Кунц,  никога не съм се впрягал в някакви категории и ми е еднакво интересно и разнообразно да правя илюстрация към Стивън Кинг, а в същия момент да работя и детска книжка със зайчета и меченца или да рисувам комикси. Нямам никакво притеснение или спънка – обичам различните жанрове и разнообразието. За някои е странно, че мога да илюстрирам детски книжки и приказки и в същото време – страхотийте на Стивън Кинг, но и едното, и другото са все приказки. Просто едните са за деца, другите за възрастни и аз нямам никакъв проблем да бъда и с едните, и другите. С петдесет годишен опит нищо свързано с рисуване не ми е трудно, стига да ми се прави, а за Стивън Кинг бих зарязал всичкта друга работа.

 

   Втората ме озадачи, защото се оказа най, ама най-първата идея за „Денят, в който мама отиде на небето“! Скицата няма нищо общо с това, което съм рисувал по-късно, но странното е, че преди нея има редактирано изречение (и то на английски), където пишеше: 

което ме доведе до мисълта, че още от едно време, без да подозирам, идеята е тръгнала от изречение и след много години се е самореализирала първо като отделни рисунки, а после и като история, без аз да съм имал, каквито и да е първоначални намерения. А пък единствената причина да съществува такава книга е цикълът рисунки, които незнайно защо, започнах да рисувам в продължение на девет години с надеждата, някой да ми напише текст към тях.

И когато се наложи да си я напиша сам, заплетох вътре предхристиянския ни фолклор, от който се е запазило много малко, а пък за САМОВИЛИТЕ и тяхната „безлетната“ обич не се знае почти нищо – това е следващата причина.

Последното е, че от отдавна исках да създам книга, в която текст и рисунка да вървят паралено и едното да допълва другото. Всичко в нея да е свъзано, а паратекстът да оформя възприемането и неговата интерпретация от читателите, като се започне от корицата, графичния дизайн, заглавие, посвещения, въведение, бележки под линия и форматиране, та до типографията. И понеже никой не пожела да ми я напише, си я написах и направих сам.

   Гле’й ти...

 Така е когато човек си има архиви, колкото и мънинки да са те, вече си има оправдание, че си е загубил времето да рови в тях.

В резултат от дългото ровене в моите архиви, не открих това, каето търсих, но пък открих хронологията, как, защо и кога се е стигнало до създаването на "Пръстенът на нибелунга".

За мен любопитството по тази тетралогията започва някъде през осемдесетте, когато прочетох либретата на Вагнер в "Книга за операта". Състои се от четири опери: „Рейнско злато“, „Валкирия“, „Зигфрид“  и „Залезът на боговете“. Модата по вагнерово време е била оперите да са все ужасни трагедии и той ужким е създал самият супермен за тогавашното време, неубиваем, защото се изкъпа в драконова кръв и единствен сред хората, човек със свободна воля, а всъщност направо му прецака живота, че и на родата му, и на гаджето му, и още от тогава тази несправедливост ужасно ме дразнеше и исках да променя тъпата история.

След това периодично през годините съм се сещал за "Пръстенът" и през 1992 съм започнал адаптация за детска книжка. От тогава са и първите рисунки, които открих. Поради някаква причина съм се отказал. По това време в "Плеяда" вече издавахме Стивън Кинг и явно не съм имал време за експерименти с нибелунгите.

На картинката нибелунгът Алберих открадва рейнското злато, за да изкове от него Пръстенът.

А следващите скици, които открих са от 1998, когато бях направил издателство "Мега" за книги-игри и съм ги драснал, за да ме подсещат, че може да направим игра за Зигфрид.

Единадесет години по-късно се оказа, че отново съм направил серия рисунки и илюстрации. Това става през 2009.

Бях илюстрирал български приказки за "Ридър Дайджест" и исках да им предложа да направим книга за нибелунгите, но те пък нещо май фалираха и изчезнаха от България. Тук вече съм налучкал посоката и в цветните илюстрации, а божеството Йорд се появява за първи път под името Ерда.

И накрая - първите моливни скици от 2013, когато с издателство "Кибеа" решихме да издадем тетралогията. По-голямата част от тях, по-късно включихме в „Рейнско злато“.

Това е всичко, което имах да кажа днес по архвините въпроси, но за утре – откъде да зная.

И не знам дали споменах, че имам архив и в компютъра и уважавам работата с компютър, защото там никоя идея не се губи, всяка рисунка или текст може да се прекадрира/редактира или да се промени цветово, но основната идея си се пази.