АРХИВИТЕ, СКИЦИТЕ И СПОМЕНИ ЗА ТОВА, КОЕТО ВСЕ ОЩЕ СИ СПОМНЯМ

НЯКОИ НЕЩА, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКОТО КИНО, ЗА КОИТО ПРОВЕРИХ

„Г-н Мелинсон, известен на столичната публика по своите сеанси върху хипнотизма, в салона на хотел „Македония“ показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. А Едисон е направил така, че да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, паришкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза. Сичко се състои в това: магическия фенер е същия; вместо газ или свещ, свети електричество; вместо неподвижна фигура на стъкло, тук минават пред увеличителното стъкло стотини картини с такъва бързина, щото човек мисли че нещо магическо става пред него… Любопитните могат да видат това изобретение на Едисона секи ден от 4 до 10 часа вечер, и да се почудят малко на човешкия ум, за когото види се, няма нищо невъзможно.”

София, 8 декември 1896 година вестник „Народни права“

„В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф –  апарат, който изображава на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия!”

Русе, вестник „Законност“ от 27 февруари 1897 година

Първоначално киното в България е тръгнало като атракция в някои вариетета, по-късно в фоайетата на престижни хотели, изискани кафенета и ресторанти, то не след дълго излиза сред народа. Първите филми ни най-малко не се опитват да впечатлят интелектуалците, а се стремят да развличат и образоват простолюдието. Тяхното предпочитано място се оказва оживеният пазар близо до площад „Бански“. Тъкмо там най-известният български „кинопоказвач“ Владимир Петков, с името на когото се свързва установяването на „редовен кинематографски живот в София“, построява своята брезентова шатра-киносалон, носеща гръмкото име „ГРАНД БИОГРАФ ЕЛЕКТРИК“. 

Историята на киното доказва, че именно масовата непретенциозна, но все пак взискателна публика помага на киното да оцелее и да избегне съдбата на много други временно популярни атракции.

В краят на 1908 година на 4 декември е открит първия киносалон в България - Модерен театър. Той все още се намира в София на булевард „Княгиня Мария Луиза“ № 26. Фасадата на сградата е още със запазени оригинални декоративни елементи в стил Виенски сецесион. Киносалонът е с места за около 400 зрители – 72 места на балкона, 10 ложи и 280 места в партера, а екранът е с размери 4:3 метра. През 1909 година киносалонът е представител на „Пате фрер“ и финансира създаването на първите български хроникални и документални филми. 

През 1908 година в София е открит първият киносалон в България. Той е втори в Европа и носи името Модерен театър.

В същата сграда се намирала и звукозаписната компания „Панавия“, която издава шлагерите на Аспарух Лешников.

 През 1930 година в киното за първи път е прожектиран филм със звук.

По комунистическо време е преименувано на „Цанко Церковски“, но с падането на комунизма в края на 90-те отново му е върнато името „Модерен театър“.

През 1978 е обявено за архитектурно-строителен художествен паметник на културата от местно значение.

През 2001 става частна собственост и от 2013 година престава да е киносалон.

Сред десетките конкуренти на „Модерен театър“ през десетилетията изпъква разрушеното след 1944 кино „Одеон“, отворило врати през 1910 г., разположено на ъгъла на улица „Цар Симеон“ и „Мария Луиза“.

От края на първото десетилетие на ХХ век във всеки момент в София функционират поне три киносалона едновременно, които достигат почти 30 в края на 1920-те. Вероятно мнозина ще бъдат изненадани да научат, че е имало около стотина кинозали, някои работили едва няколко месеца, и това колко много от традиционните, но вече несъществуващи кина на столичния град всъщност са построени през 1920-те и 1930-те години.

През 1914 година със средства на Модерен театър е заснет и първият български игрален филм „Българан е галант“ (според Петър Кърджилов това се е случило в късното лято – ранната есен на 1914, за да излезе на екран на 13 януари 1915 в кино „Модерен театър“).  За ,,Българан е галант" и ,,Бунтът на робите"  се среща информацията, че изгарят в бомбардировките на София през Втората световна война и са останали по няколко кадъра. Това е останало и от ,,Бай Ганьо" от 1922 година (също дело на Гендов), за ролята на бай Ганьо той е поканил Стоян Попов, по-известен с псевдонима си Чичо Стоян, който е един от големите български детски поети от началото на 20 век. Май единственият оцелял филм на Гендов от първите години на игралното кино ще се окаже 16 минутния "Любовта е лудост".

 

Шарж на Васил Гендов от Райко Алексиев за списание "Монокъл", брой 8, година I, 28.08.1927

Спомням си когато бях малък, че всяка неделя ходехме фамилно на кино: баба, дядо, мама, тате, вуйчовци и вуйни, леля и лелинчо и цяла сюрия дечурлига в кварталното кино-читалище „Раковски“, а понякога ако слушахме, татко ни водеше с брат ми в лятното кино в Западния парк да гледаме черно-бели стари филми на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и Лаурел и Харди, любимия ми Тарзан и супер яките анимации с Мики Маус и Доналд Дък. И така беше чак до появата на телевизията. По-късно като станах 8-9 годишен предпочитах да си ходя сам или с приятелчета на кино. Имаше доста кина и евтини детски билети.

Днес в София от съществувалите до промените от 1989 година трийсетина киносалона, съхранилите се в това си качество се броят на пръстите на едната ръка: „Одеон“ (бивше филмотечно кино „Дружба“) „Влайкова“, Дом на киното (бивше „Севастопол“). На културата служат май само 3 от помещенията, ползвани някога за филмови прожекции: в старото кино „Левски“ сега гостуват театрални спектакли под лъскавата шапка на Сити Марк Арт Център, а някогашните „Млада гвардия“ и „Витоша“ са книжарници. Елегантното навремето кино „Сердика“ бе разрушено миналата година, за да отвори място за елитен хотел,„Изток“ и „Култура“ се превърнаха в магазини на големи вериги, на мястото на кино „Славейков“ се похапват картофки и бургери, „Димитър Благоев“, поживяло и като „Европа Палас“, стои заключено, отсреща „Москва“ е базар.

Известните в миналото „Аура“, „Иван Вазов“, „Георги Димитров“, „Македония“, „Красно село“ приютяват фолкклубове, казина, дрехи втора употреба или просто са… руини. Емблематичното лятно кино „Мир“ пък е платен паркинг. Останалото са мултиплекси. Излишно е да споменаваме, че и тук модерните кина са в моловете.

 Обаче пък днес всеки, по всяко време може да гледа любимите си филми у дома от дивана.